30-те най-разпространени технологични мита







Истина или измислица – ние решаваме

Когато става въпрос за митове и градски легенди дори високите технологии не за защитени. Има един куп митове и бабешки истории по въпроса. Убедени сте, че ако не изключвате компютъра си “правилно”, ами от директно от бутона ще го повредите или пък вярвате, че CD/DVD-тата ще траят вечно? Всички сме ставали жертва на подобни митове, особено когато “не може да не е вярно”. А така ли е в действителност? Нека да видим …


По-мощното захранване винаги харчи повече ток

Едно 600W захранване не е задължително да харчи повече ток от колкото едно 300W. По-високия рейтинг означава, че е способно да осигури повече мощност, когато системата има нужда от нея и само в този случай ще харчи и повече ток. Когато тя обаче не е натоварена и изисква да речем 250W и двете захранвания ще харчат едно и също количество ток. Количеството енергия, консумирана от захранването, също зависи и от ефективността му, която е независима от ватовете. За пример едно 500W захранване с ефективност 70% може да достави 350W пикова мощност, докато един 450W модел с ефективност 77% би имал същата пикова мощност.

64-битовите операционни системи ще направят компютрите два пъти по-бързи от 32-битовите

64 битовите операционни системи имат потенциала да бъдат значително по-бързи от 32 битовите такива. Това на теория. На практика и програмите, които ползвате, също трябва да са 64 битови. 32 битовите приложения работят нормално и на 64 битова ОС, но реално не стават по-бързи. Един от начините по които 32 битовите програми могат да се възползват от 64 битовите ОС е, при положение че имате повече от 3Gb RAM. В такъв случай операционната система би мога да адресира повечето памет, стига приложението да има нужда от нея. Най-общо казано трябва да имате 64 битова версия на програмата върху 64 битова операционна система, за да можете да използвате пълния потенциал на 64 битовия ви процесор.

Винаги трябва да “спирате” USB устройствата преди да ги извадите

Още едно от онези твърдения, които биха били верни, но само в определени условия. Идеята е устройството, да речем флаш памет, да не бъде извадено докато файловата му система се използва за четене или записване. Това би повредило файла, който се копира. В случай че устройството е “свободно”, 'Safely Remove hardware' процедурата е излишна. Отбележете, че във Vista ако сте настроили USB флаш да работи като Ready Boost device, то също се налага да го “спрете” преди да го извадите. Останалите устройства като мишки, клавиатури, принтери, скенери и т.н. могат да бъдат изключвани без нужда от “спиране” стига да не се използват в момента.

Изключването от тока (без “Shut Down”) поврежда компютъра

Това сигурно е един от най-старите компютърни спорове. Все още има много потребители които вярват, че изключването на компютъра директно от ел. мрежата би повредило физически твърдия му диск. Проведохме неофициален тест. Изключихме по 30 пъти два различни, Windows XP базирани компютъра, без преди това да използваме функцията Shut Down (и без да казваме на доставчиците за това). Всеки път бяха оставени отворени документи в Word, Outlook и Quiken. След като отново ги включвахме - Norton Disk Doctor и Windows disk checker не откриваха грешки и програмите нямаха проблеми. Ще загубите информация, само ако не е запазена или се копира в момента. Така че следващия път когато компютъра ви “забие”, а бързате за работа, не параноясвайте дали да натиснете reset/power бутона.

Честото включване и изключване поврежда PC-то

Макар и да е вярно, че някой компоненти в компютъра да имат определен брой on/off цикли, цифрите са достатъчно големи, че да не се притеснявате. Микрочиповете, включително централния процесор, тези на дънната платка, мониторите с тръби и особено твърдите дискове имат по спецификация брой пъти които могат да бъдат пускани и спирани. Изключването на компютъра, когато няма да се ползва няколко часа, ще намали консумацията на енергия и дори би увеличило живота на някой компоненти с движещи се части. Така че дори да спирате харддиска си по десет пъти на ден – след три години ще се доближавате до 10 000 цикъла, което е една пета (1/5) от броя цикли по спецификация.

Форматирането и разделянето на твърдия диск води до физическо износване


Когато форматирате диска, софтуерът чете и записва по него, като накрая го запълва с “нули”. Процесът не е по различен от всеки друг read/write такъв, като например копирането на файлове. Когато разделяте логически твърдия диск, първият сектор, в който се записва таблицата с информацията за дяловете, се променя. Това също не е нищо повече от още една write операция. Ако използвате функцията Quick Format, то процеса е дори по-малко стресиращ за диска, тъй като софтуерът просто маркира дяла като празен, но не запълва физически “пътечките” с “0”-ли. Затова и възстановяването на данни от такъв дял/диск е много по-лесно.

Махането на файловете от Recycle Bin гарантира перманентното им изтриване

“Изхвърлянето” на кошчето създава фалшива представа, че файлове наистина са изтрити. В действителност Windows просто маркира мястото на диска, на което се намират като свободно, но самата информация си остава там. Така с помощта на допълнителен софтуер можете да търсите и възстановявате “изтрити” файлове. До момента в който физическото място на диска не бъде използвано за друга информация, възтсновяването на тези файлове е възможно. За това ако наистина искате да изтриете нещо ползвайте допълнителен софтуер като Data Eraser.

Размерът на виртуалната памет трябва да е два пъти този на физическата

В миналото когато бяха дните на Windows 95/98 и твърдите дискове бяха с доста ограничени размери (2-3Gb) и това беше нещо като полезен съвет, с който да подобрите производителността, да намалите дефрагментацията и все пак да ви остане някакво място. После дойде времето на големите дискове и вече никой не го е грижа толкова за размерите на виртуалната памет. Съответно и правилото вече не е в сила. Днес можете просто да оставите Windows-а сам да прецени колко дисково пространство му трябва за временни файлове или пък ръчно да зададете първия (и най-бърз) дял на диска за виртуалната памет.

Магнитите могат да унищожат информацията върху магнитните носители

Това е вярно само за някои много чувствителни флопита. Поставете силен магнит върху тях за известно време и можете да се сбогувате с информацията. Но кой ползва флопита в днешно време? Флаш паметите нямат магнитна медия и съответно не се влияят от магнити. Твърдите дискове могат да бъдат повредени от магнити, но от много, много силни такива. От този тип, които се използват в лаборатории и могат да извадят желязото от кръвта ви. Магнитите, които можете да намерите вкъщи, включително тези в тон колони, просто не са достатъчно силни, за да пробият магнитния щит на твърдия диск. Накратко - никой магнит у вас не може да повреди информацията ви.

LCD мониторите не стават за игри и филми

Това не е точно мит и всъщност беше вярно до преди няколко години. Повечето монитори имаха слаб контраст, огромно време за реакция, а и цветовете в повечето случаи не бяха много реалистични. LCD технологията обаче се е променила много от тогава и днешните монитори могат да вадят значително по-добра картина (разбирайте контраст и цветове) и имат много малко време за реакция – всичките напълно достатъчни за съвременните стандарти за игри и филми. Преминаването към LCD е разумно решение по няколко причини. Като за начало LCD мониторите натоварват очите значително по-малко, което ги прави подходящи за по-дълго седене пред тях. Широкоекранните монитори пък са идеални за филми, които вече са само в този формат. И все пак внимавайте с избора на LCD монитор. Макар и рядко, все още се срещат модели с много слаби характеристики. Затова разгледайте внимателно из интернет и/или се посъветвайте с някой, които разбира от този тип техника, преди да купувате.

CD/DVD дисковете са вечни

Някои производители твърдят, че техните дискове могат да издържат 100 или повече години. Но това е само при идеални условия на съхранение, използването на най-добрите материали и процес на записване без грешки. В реалността често се случва CD/DVD-та записани преди пет години и седели в кутийка без да се ползват да се окажат повредени. Трудно е да се предвиди живота на дисковете (като се има предвид че те служат само за съхранение, а не се ползват всеки ден) и има много разминавания в мненията на производителите и изследванията по въпроса. Ако става дума за критична за вас информация, най-добре да направите две копия и да ги подменяте през две-три години. Съхранявайте дисковете далеч от слънчева светлина, топлина и прах, тъй като тези фактори ускоряват процеса на стареене.

Ако имате антивирусна програма няма нужда да се притеснявате къде цъкате и какво инсталирате

Без съмнение антивирусната програма е задължителна за всеки компютър и особено за тези със свързаност към Интернет. Но нито една такава програма не може да бъде еквивалент на непревземаема крепост. Когато се открие нова заплаха (вирус, троянец или malware), на производителя на антивирусния софтуер може да му трябват часове и дори дни, докато пусне ъпдейт. А програмата има нужда от тези ъпдейти, за да може да засича зловредния код. Също така антивирусните програми не са особено ефективни когато става дума за spyware или malware, които не се класифицират като вируси. За това е добра идея да имате и антишпионски софтуер, който да работи заедно с антивирусния. Ъпдейтите са критични за засичането на новопоявили се заплахи - винаги гледайте да сте с последните, защото да имате антивирусна/антишпионска програма със стара база данни е като да нямате такава.

Безжичните мрежи не за безопасни и лесно се хакват

Също както отворената врата привлича крадците, така и незащитената безжична мрежа може да се окаже сериозна дупка в сигурността. Опасностите варират от това да ви откраднат трафик до това да ви четат имейла. Стига да положите малко усилие да настроите някакъв сигурен криптиращ метод, Wi-Fi мрежата ви може да бъде също толкова защитена колкото и обновения LAN. Днес всички безжични устройства поддържат криптиращи протоколи като WPA, WPA2 и WEP. От тях WPA2 е най-сигурният метод да защитите мрежата си. За да получи достъп, потребителят трябва да въведе ключова фраза – нещо като много дълга парола.

След като имейла ми изисква “юзер” и парола, значи е защитен

Web страницата в която въвеждате потребителско име и паролата си почти винаги е SSL криптирана, така че е безопасно. Същото обаче не може да бъде казано за текста които пращате и получавате. По-компетентните хакери биха могли да откраднат текста по пътя му между компютъра и имейл сървъра. Шансовете някой да иска и да може да го направи са много малки, но все пак, ако става дума за “чувствителна” за вас информация, убедете се че пощата ви е безопасна.

Видеокартите с повече RAM са по-бързи

Докато да имате повече системна памет със сигурност е по-добре, то случая с видео картите е малко по-различен. По-добрият видео чип и/или по-високите честоти, броят на пикселните конвейери или ширината на шината към паметта влияят на производителността много повече от колкото самото количество памет. За пример 7600GT с 256Мб ще вади повече кадри отколкото 7300GT с 512Mb. 7600GT е с по-високи честоти на ядро/памет и с повече пикселни конвейери, което води до по-добра производителност, независимо че е с два пъти по-малко памет. Производителите често слагат повече, но по-евтина и по-бавна памет на карти, които дори не могат да се възползват от нея, разчитайки, че потребителите гледат основно тази характеристика при избора си.

Графиката е най-важното нещо за една игра

И това твърдение не е напълно вярно. Удоволствието от една игра е комбинация от различни фактори – колко е реалистична, колко добре изкуственият интелект може да симулира човешко поведение, колко дълбока и интересна е историята, озвучаването и геймплея. Така че избирането на игра само заради красивата й графика може да се окаже грешно, ако тя не предлага нищо друго. Също така ако трябва да спрете въпросните красиви визуални ефекти, защото хардуерът ви не може да се справи с тях, няма да остане причина да я играете.

Кадрите в секунда са достатъчни, за да прецените производителността на дадена видео карта

Най-накрая сте намерили карта, която се събира в бюджета ви и интернет ревютата показват, че тя вади 30fps (което изглежда играемо) на желаната резолюция и детайли в определена игра. Когато обаче пуснете въпросната игра, оставате разочаровани, защото тя не върви гладко или както се казва “сече”. Това е така, защото синтетичните тестове показват осреднения брой кадри, който може да бъде с 30% повече или по-малко в зависимост от това какво се изобразява на екрана. Затова винаги гледайте картата да прави поне 50fps в играта, която искате да играете. Така дори в най-тежките моменти, когато производителността пада, кадрите ще са около 30, което е минимумът за плавно движение. От друга страна, ако две карти правят 100 и съответно 120fps в дадена игра, то и двете ще са еднакво добри за нея. Просто тази която прави 120fps има повече резервирана мощност за други по-тежки игри.

Най-новата, бърза и скъпа видео карта е задължителна за PC гейминга

Бързата видео карта е като мираж за повечето хора. Можете да я видите, но не можете да я имате. За щастие не винаги е задължително да притежавате най-новата и скъпа видеокарта, за да се наслаждавате на игрите. Картите от среден клас, които струват с 40-60% по-малко от флагманските модели, предлагат достатъчно прилична производителност, за да можете да играете съвременните игри на medium/high настройки на резолюции като 1024х768 и 1280х1024. Разбира се, ако искате да пуснете филтрации и разполагате с голям екран с висока резолюция, те няма да свършат работа. От страна на игрите също има изключения като например Crysis, която затрудняваше дори най-мощния хардуер, когато излезе, а и досега се ползва като еталон в тестовете на графичен хардуер – включително при нас. Но това, което казваме тук, все пак е вярно в по-голямата част от случаите. Ако вашата видео карта не е способна да се справя с последните игри, винаги можете да минете на по-стари заглавия, които да играете на високи настройки. Това без съмнение е компромис, но както вече казахме, графиката не винаги е най-важното, а и има наистина много игри на пазара, които си заслужават и може би сте пропуснали. Също така имайте предвид, че дори да изпразните банковата си сметка за най-новата и най-добра видео карта, трябва да имате също толкова добра система, на която да я сложите … а и в крайна сметка до месеци ще има нова и по-мощна от нея.

Игрите са пристрастяващи, разсейващи и убиват креативността

Горното твърдение може да бъде вярно, но тогава същото може да се каже и за други дейности, с които се забавляват хората като гледането на телевизия и дори четенето. Играенето на игри може да бъде по-ангажиращо, защото е интерактивно. Това обаче в никакъв случай не е лошо и не е причина да отричаме РС игрите. Всяко нещо би могло да бъде вредно в големи количества. Играенето обаче може също да действа отпускащо и да спомага за намаляването на стреса. В днешно време някои компании използват стратегически игри за team-building, окуражавайки служителите си да работят в екип.

Игрите са пълни с насилие и не са подходящи за деца

Това е твърдение, разпространявано от хора, които никога не са играли игри на компютъра си, камо ли да знаят, че има различни жанрове. Макар и да има игри, които съдържат висока доза насилие (разчленяване, кръв, писъци и т.н.), това са най-вече шутъри от първо лице (FPS), в които играчът реално застрелва враговете. Освен тези игри обаче има много други, които съдържат много малко насилие, ако въобще съдържат някакво. Например стратегиите, където играчът трябва да обмисля и планира подхода си към играта. Или състезателните, където акцентът е в управлението на коли. Ако все пак се притеснявате дали дадена игра е подходяща за детето ви, проверете възрастовия й рейтинг.

Смартфоните са големи, тежки и бавни

Преди две години това беше вярно. Смартфоните са телефони с операционна система също като тази в компютъра ви, но значително олекотена и с по-малко възможности. Наличието на ОС дава възможност да инсталирате приложения и да използвате телефона за най-различни цели. Това от своя страна изисква повече изчислителна мощ и електричество, което съответно води до по-големи размери и тегло на устройствата. Днес с новите значително по-бързи и енергоспестяващи процесори смартфоните са също толкова леки и почти толкова бързо реагиращи като всеки друг мобилен телефон.

Тайна комбинация отключва резерв в батерията

Не вярвате че това е истина, нали? Все пак ако имаше таен резерв на батерията, дали производителите нямаше да го опишат в упътването. И въобще защо да заключват част от батерията правейки продукта си по-слаб? Въпреки това из Интернет се разпространява митът, че това е вярно и има въпросните комбинации, които правят... ами нищо. Така че не забравяйте да зареждате телефона си, защото няма такъв резерв, който да ви измъкне в случай на нужда.

Звуковите системи обогатяват слушането на музика

Това отново е един от онези случаи, в които би могло да бъде вярно, но ако не са спазени всички условия, подобрение няма да има. Конфигурирана правилно, съраунд системата може да създаде усещане за посоката от която идва звука. За целта говорителите трябва да се поставят на правилните места и разстояние спрямо позицията на слушащия и/или да се настрои силата на всеки от тях по отделно. Това изглежда лесно, но в действителност не е точно така. Също така източникът на звука трябва да е записан в съраунд формат. Това изключва аудио CD-тата, телевизията (включително цифровата) и mp3-ките, което е голямата част от това, което слушат хората. Само 5.1 каналните DVD-та и игрите могат да създадат усещането за посока.

Слушането на надраскан диск поврежда плейъра

Всъщност твърдението би могло да е вярно за някои устройства. Има модели, които увеличават силата на лазера, когато не могат да прочетат диска със стандартната такава. Това води до повече консумация на ток, отделяне на топлина и реалното износване на устройството. За това ако продължително време пускате надраскани дискове, може и да причините физическа повреда. Ако любимият ви диск е надраскан, направете копие. Решихме да включим и този факт като “мит”, въпреки че донякъде е верен с цел да обобщим обърканата информация по въпроса.

Видеото от Blu-Ray диск е по качествено от това на стандартното DVD

В този случай всичко зависи само от източника на видео записаното на Blu-Ray диска. Ако филмът е стар и прехвърлен например от магнитен носител или конвертиран в голяма компресия и ниска резолюция, то независимо дали е записан върху Blu-Ray или DVD разлика в картината няма да има. Предимството на Blu-Ray е, че позволява запис на много повече информация от DVD. Съответно, когато дадено видео се подготвя за запис на Blu-Ray, то може да бъде с по-голяма резолюция и по-малка компресия, което ще се отрази положително на качеството.

Home Theatre PC-то (HTPC) e сложно за ползване

Веднъж настроено HTPC-то не е по-различно или по-сложно за ползване от всяко друго. Всъщност, след като има много по-малко инсталиран софтуер може да бъде и по-стабилно. Компютър, създаден за да седи до телевизора в хола, би могъл да бъде управляван с дистанционно, да записва предавания (дори когато не сте вкъщи) или да “превърта” назад телевизията. Също така може да възпроизвежда всякакъв вид видео, музика и снимки от различни видове медия на телевизора, което го прави по-гъвкаво от стандартните плейъри. Всъщност HTPC е почти задължителна част от всеки домашен център за забавления днес.

Задължително е да имате огледално рефлексен (DSLR) фотоапарат, за да правите добри снимки

Да, хубаво би било, но за процеса на снимане фотографът е също толкова важен, колкото и фотоапаратът. Хващането на правилния момент, контролът на светлината и позицията на обектите (макар и не винаги да е възможно), правилният фон, способността да прецениш какво точно изглежда добре през визьора са все важни фактори. Когато избирате фотоапарат, гледайте да има контрол над отварянето и скоростта на блендата – научете се да ги използвате и можете да направите впечатляващи снимки. Много апарати в средния и даже ниския ценови клас предлагат фини ръчни настройки.

8 мегапикселовата снимка е два пъти по-голяма от 4 мегапикселовата

Дигиталната снимка има резолюция – широчина по височина, а мегапикселите са резултатът на едната стойност умножена по другата. За пример 8 мегапиксела (Mp) снимка е с резолюция 3264x2448. Като умножим едното по другото получаваме 7 990 272 пиксела или закръглено 8Мр. 4Мр снимка обаче е с резолюция 2272x1704 което е с 1.5 пъти по-малко от 8Мр, а не два пъти. Така че когато избирате между 6Мр и 8Мр камери с приблизително еднакви функции, разликата в размера на снимките ще е само 18%. Сами преценете дали разликата в цената си заслужава.

Дигиталната фотография означава, че всяка грешка може да бъде коригирана със софтуер

Въпреки че е вярно, че лесно могат да се направят много корекции по дигиталните снимки, някои фундаментални елементи на фотографията не биха могли да бъдат променени с помощта на софтуер. Например нищо не можете да направите за лошо излязъл от фокус обект. Никой sharpening филтър няма да ви помогне. Също така не можете да възстановите детайла от силно осветено място. Ако осветяването е малко, все пак може да се подобри нещо. Това, което можете да направите, е да променяте светлината и контраста, да коригирате баланса на бялото или пък да изрежете и премахнете нежелани елементи.

С подобряването на камерите в мобилните телефони фотоапаратите са излишни

С технологичния процес един ден това може и да се окаже вярно. За сега обаче всеки фотоапарат в средния ценови клас би унижил дори най-добрата вградена в мобилен телефон камера независимо от 5-те й мегапиксела, 3х оптично увеличение и Carl Zeiss оптика. Причините за това са прости. Ограниченията в размера и теглото на телефоните не позволяват монтирането на сериозна камера. Все пак една auto-focus камера е механично устройство, което изисква място и прецизност. На силна светлина, много скъп телефон с камера би докарал задоволителни резултати, но при ограничено осветление слабият сензор и ограничените възможности за светкавица си казват думата. И все пак сигурно един ден мобилните телефони ще могат да правят всичко, което и един самостоятелен фотоапарат.

HD камерите записват по-качествено видео от стандартните такива

Ако единствения фактор, по който се определяше качеството на видеото, беше резолюцията, това щеше да е вярно. Но не е така. Също както броят на мегапикселите не определя качеството на снимките при фотоапаратите. При дигиталните видео камери качеството на видеото се определя най-вече от оптичните характеристики, нивото на подтискане на шума и прилаганата компресия. High Definition (HD) или Standard Definition (SD) е само спецификация за размера на изображението, но не влияе на това колко добро или лошо ще е качеството му. Производителите все повече тръбят че техните продукти са HD, но базовите модели HD камери не предлагат някакво подобрени в качеството. На практика в повечето случаи SD камерите от по-висок ценови клас записват с по-добро качество от по-евтина HD камера.

Камерите с по-висок ISO са по-добри

На теория по високата чувствителност на сензора обозначавана като ISO помага за по-добри снимки при ограничено осветление. При фотоапаратите обаче използването на голяма стойност на ISO води до много “шум” в снимките. Всъщност толкова много, че при някои по-малки камери с ISO 1600 снимките са неизползваеми. Ако при избора ви всички други функции са еднакви, то не си заслужава да плащате повече за по-висок ISO рейтинг.



Източник : PC World